Древногръцката парламентарна трагедия

 

Отстраняването на Росен Желязков може да бъде разказано като древногръцка трагедия:

 

"Коалиция на пудела", изревава Делян Пеевски и гневно размахва евроатлантически юмрук, а очите му блестят от идеология и ценности.

 

"Лицемери! Честито на новата коалиция!", стене многострадално Бойко Борисов като една същинска Антигона, понесла на плещите си изначалната нелепост на битието.

 

Хор от анализатори:

 

"Ууу, това е невиждано! Нечувано! Скандално! Как може! Каква е тази простотия! О! Оо! Ооооооооо!"

 

Богът от машината не се появява.

Край.

 

Покрай тази история разбрах, че вече съм остарял. Защото нито е невиждано, нито е нечувано председател на парламента да бъде отстраняван в неговия край, пък бил и той само ден преди окончателното спиране на работата.

Изхвърлянето на Желязков не е продукт на никаква нова коалиция, а най-сигурния знак за ожесточената предизборна битка, която ни очаква.

 

И, да, не е новост. 

Спомням си как през февруари 2005 година (само няколко месеца преди края на 39-ото НС) Огнян Герджиков беше свален от поста си с гласовете на отцепниците от НДСВ, наречени "Новото време" с главни участници Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски. Това беше наказателната акция на нововремци срещу тяхната бивша партия, както и покана за преговори за участие във властта. Царистите разчетоха знака - дадоха на Севлиевски възможността да бъде министър на енергетиката за няколко месеца. Цялата тази сделка беше платена с главата на Герждиков, но честно казано българската политика е виждала и къде-къде по-големи подлости. Няколко месеца по-късно "Новото време" направи разточителна и богата кампания, но така и не успяха да влязат в парламента.

После ГЕРБ направиха същото с Никола Минчев само преди две години.

Председателите на парламенти стават първите жертви на наближаващите избори. Това е трайната формула на логиката на българската политика.

Днес има само един интересен детайл. 

С гласовете си срещу Желязков ПП/ДБ не показват някаква висша политическа принципност. 

Всички знаем, че ако Сглобката беше оцеляла за още един кризисен цикъл, те щяха като биороботи да го подкрепят до откат.

По-скоро техният вот е самоизобличителен.

Кирил Петков обяви, че вотът им не е срещу човека Желязков, а срещу председателят на НС, който слуша само Борисов и Пеевски.

Интересно кога ли стигнаха до това откровение? Кога прогледнаха? Вчера? Онзи ден? Преди седмица? Докато бяха в Сглобка Желязков не е слушал Пеевски и Борисов, а после изведнъж е почнал, така ли?

Това е древногръцкото в свършека на този парламент. 

Градското дясно ясно показа, че десет месеца е съществувало в лъжа, измама и безкрайно мошеничество.

 

Политически кукувици

Все повече се убеждавам, че единственото реално политическо дисидентство, което ни е останало днес е паметта. Тя не е просто  основен инструмент на историята, а механизъм, който ни помага да се ориентираме в медийния хаос и бомби. В епохата на телевизионна политика, която трае ден и половина, е много важно да си припомняме кой какви позиции е защитавал, къде е бил и притежава ли онази последователност така необходима във времена на геополитическа буря, социална нестабилност и умишлено предизвикана амнезия.

И понеже точно сега преди изборите пак има епидемия от чудотворци, спасителни екипи по разграждане на модела и трудови бригади по строежа на нов политически елит, е добре да припомним няколко неща. Тези дни Ваня Григорова даде заявка за участие в изборите с отделна листа. Заедно с Мая Манолова и един куп други кухи партии, които все безуспешно се явяват на избори.

Комбинацията Мая-Ваня искрено ме учуди и шокира. 

Най-малкото, защото помня. 

Нека да се върнем 3 години назад: 21 април 2021 година. Ваня Григорова пише яростно във ФБ: "Мая Манолова е невероятно вредна. Гледам сега в парламента, изсра се на единствената ОК социална политика на ГЕРБ: санирането". 

Запазваме речника, защото паметта не може да бъде цензурирана. 

Ако се доверим на Григорова днес тя е в коалиция с невероятно вредната. Величествени времена!

В своя доста интересен статус Григорова продължава да налага със сопа политическият гръб на Манолова - според нея бившата омбудсманка се опитва да натовари българските граждани с кредити и очевидно продължава да работи за лобито на ЧСИ-ата. "И това е най-лявото в този парламент (става дума за 45-ото НС) в момента. Ще повърна", приключва своя разгром Григорова.

Три години по-късно повиците за повръщане очевидно са спрели. Днес Манолова и Григорова са в една коалиция и ще се саморазправят със стария политически елит. 

Имаме новина - Мая Манолова, която е в активната политика поне от 2005 година насам очевидно е ново лице, което може да громи безобразното старо. 

Политическите кукувици в действие.

Липсата на каквато й да е политическа последователност е огромен проблем. Защото за пореден път преди избори се появява формация, която се цели в гласовете на левите избиратели. Това е процес, който започна още от 2021 година насам, когато "Изправи се! Мутри вън" започна да пиратства в лявото политическо пространство. Натам се насочиха и ИТН, а след това и "шарлатаните" от ПП, които с десни средства щяха да постигат леви резултати.

С очите си видях колко много хора инвестираха доверие в Григорова на местните избори. Защото повярваха на нейните клетви, че тя ще е защитник на интересите на софиянци, активен ляв глас в разтърсената от корупция Столична община. После обаче общинските съветници от левицата се продадоха на Сглобката, подкрепиха разрушителите на паметници, а днес виждаме как звездата Григорова казва, че общината е тесен терен за политика. 

Интересно е не знаеше ли това преди? 

Кога точно го разбра? И

 кой ще спре повикът за повръщане на левите избиратели, които й гласуваха доверие.

Вече съм убеден, че всички клетви за смяна на модела, които идват от обичайните заподозрени в политиката, са схема. 

Промяната може да дойде само от последователна, смислена и активна партия, която следва своя път, а не се върти като пумпал.

Сами се сетете коя е тя.

 

Марионетка на задкулисието

 

Елена Йончева удари моралното дъно.

Още ми е трудно да го повярвам.

Не искам да го вярвам, но думите й са пред очите ми - тя приемала номинацията на ДПС като признание за свършената от нея работа. И ми стана болезнено ясно, че ще я видим като кандидат от тяхната листа. Но това е неин проблем. Морален, етичен, политически, но неин.

Това, което е обществен проблем е фактът, че с това съгласие тя разрушава десетки каузи в които хиляди са инвестирали доверие през годините. Защото виждаха в нея символ на битката с модела "КОЙ", безкомпромисен борец с корупцията, разобличител на задкулисието, глас срещу несправедливостта.

Аз й вярвах.

На заседанието на Националния съвет на БСП, когато я номинирахме за водач на листата за европейските избори казах, че тя е гласът на цяло едно ново поколение социалисти, които не искат да се примирят с безнадеждността на корупционните паяжини и липсата на всякаква перспектива за различен живот.

Оказа се, че това е лъжа. Че всичките й каузи са театър. А битките - грандиозна измама.

Десетки социалисти ден и нощ работеха за нея, защото мислеха, че тя води след себе си ново разбиране за политиката.

Всичко това днес вече е в руини.

Йончева предаде доверието на толкова много хора, че чак е болезнено. Тази, която трябваше да е символ на битката за различна страна се оказа марионетка на паралелната държава. Кукла на конци на Пеевски.

Това политическо джендърство е смазващо, защото именно подобен процес разлага доверието на хората, унищожава надеждата за различно бъдеще и демонстрира такава морална бездна, че надничането в нея води до световъртеж.

Покрай тази политическа травестия обаче всички могат да видят колко труден, болезнен и тежък е процесът по очистването на БСП от зависимостите и политическите паяжини. Този процес беше саботиран на всяка крачка, но се оказа, че макар и със спъване, макар и със залитане, че е имало смисъл БСП да се обръща с гняв назад, дори и към хора, които е носила на ръце, за да може да излезе пред обществото и да каже – „да, понесохме крошетата, изтърпяхме стрелбата в гръб, но не спестихме истината и никога не се продадохме“.

И сега ги виждате – търговците в храма - които един по един се махат и отиват в други листи. Напускат кораба, защото разбраха, че БСП никога няма да позволи пипалата на задкулисието да я превърнат в марионетка за статуквото. Това е най-тежката битка, която една партия може да проведе, но не го ли направи все едно се предлага на борсата, там, където олигархията купува на едро политически формации и ги изгаря постоянно на кладата на своята алчност.

Аферата "Йончева" ясно показва, че БСП не е морално покварена партия и е единствената, която се опълчи на това смазващо безвремие, което ни наложи политическата подмяна в последните три години. Един по един чуждите тела започнаха да се разконспирират. Значи все пак има нещо позитивно в тази отвратителна история.

Всякакви извращения

 

За 35 години българската дипломация е преживявала всякакви извращения, политически експерименти и зловещи времена (все пак Соломон Паси беше външен министър цели четири години). 

Но такава гавра каквато преживява тя в последните няколко дни, историята на прехода не помни. 

Последният епизод на екзекуцията се случи пред очите на всички: Радев пусна указ за назначаването на Димитър Главчев за външен министър. 

Май не сме способни да се учим от историята. 

Последният път, когато имахме диалектическо съединение на постовете премиер и външен министър беше при Марин Райков. 

Тогава премиерът Марин Райков заповяда на външния министър Марин Райков да назначи Марин Райков за посланик в Лондон...

Еех, невинни времена.

Днес залогът е много по-голям и взривоопасен. 

Попадането на външно министерство в ръцете на Главчев означава, че ГЕРБ ще контролират и манипулират изборите в чужбина. 

Пред очите ни маниакалният лифтинг на Конституцията получава зловеща материализация. К

акто и подозрението, че някъде там горе е сключена сделка, която да умиротвори ситуацията. 

Твърде добре се напасват частите - ГЕРБ получават Външно, Радев - земеделското министерство. 

В това уравнение липсва дори елементарна загриженост за съдбата на България. 

За честта на дипломацията. 

Всичко беше сведено до битпазар и България за пореден път заприлича на тъмна садо-мазо стая в която задкулисието е така нагло, че търгува пред очите на всички.

 

Конституционните терористи и тяхната медийна амнезия

 

 

 

И така - хващаме машината на времето и се завръщаме на 21 декември 2023 година. Култовият графоман на психодясното Даниел Смилов ощастливява за пореден път "Дойче веле" с този текст. 

Заглавието хвърля в поетичен възторг: "Учудващо смислени: промените в Конституцията са добра новина"....

Бих могъл да не пиша нищо, а буквално да ви залея с цитати от Смилов. Очевидно е, че през декември той е бил заклещен в практически нарезрешима задача. 

Как да изкараш най-некадърното правителство в историята на прехода смислено и как да представиш най-голямата лъжа, праскана в лицето на българските граждани като парламентарен успех. 

Така идват фанфарите за промените в Конституцията. "Това е политически успех", пръска невъзможни слюнки Смилов.

И заради това сега сложете си скафандрите и дайте да видим какво пише основния всичколог на републиката за служебните правителства. Сигурно мощен ум като неговия е схванал скритите капани и подводни мини, които виждаме да избухват днес?

"Новото решение", чеше се по темето Смилов, "променя ситуацията и прави фигурата на служебния премиер наистина "служебна" - той ще е много по-свързан с парламента, на който ще служи, отколкото на президента, който формално ще го назначава. Това не само не променя парламентарната форма на управление на България (че да изисква ВНС), но напротив - укрепва я и изчиства нейната логика..."

С оглед на това, което стана трябва да предположим, че Смилов си представя "свързаният с парламента премиер" като персонален лакей на Бойко Борисов. (Защото, всички видяхме, според психодесните поправка на Конституцията Бойко Борисов вече има правото да си поръчва кой да е и кой да не е министър. Да си го поръчва открито, нагло, арогантно, а авторите на тази идея, юридическите криминални типове, чийто отпечатъци са по основния закон, да дават интервюта и да се оплакват.

Чудно ми е защо ли сега Смилов не отиде при ПП/ДБ и да им обясни, че промените в Конституцията са добра новина и стига толкова са хленчили, а да бъдат добри момичета и да се стегнат, както трябва.

Всъщност по точно такива текстове можем да схванем каква епична катастрофа са експериментите с Конституцията. Банда от недоучили юристи се опитаха да сложат Конституцията на операционната маса, а след тях останаха кървави тампони, скалпели, бинтове, пълен хаос и почти издъхнал институционален баланс в държавата. Със своите нелепости и интелектуални експлозии те превърнаха служебните правителства в инструмент на Борисов/Пеевски и нямаше да чувствам такова озлобление, ако десетки и десетки хора, чието мнение трябва да се чува, не ги предупреждаваха, че ще стане точно така.Само че насреща си ние нямаме нормални хора. 

Това са политически екземпляри без съвест, разум или интелект. Парламентарни паразити, неспособни да развият истинска политика и резултатът днес е служебно правителство на Борисов. 

Такива ще се окажат и всичките им други тъпи поправки. 

Бъдете убедени.

След като прочетох пак текста на Смилов смятам, че за следващите поне 10 години трябва да има национален консенсус. Ако която й да е партия предложи пак "промени в Конституцията", тя трябва да бъде лишавана от право на участие в изборите. Да, знам, тежко решение е. 

Но благодарение на полезните идиоти на Борисов вече се превърнах в ожесточен конституционен консерватор. 

Тази Конституция навремето е писана от титани. 

Днешните лилипути могат да имат само правото да я учат наизуст :)))